Николай Рьорих

ПРАВИЛНИЯТ ПЪТ

Обръщение към Южноафриканската организация „Рьорих“

Колко отдавна  колониите на Южна Африка са били твърде далеч от изкуството? Организирането на живота е заемало цялото време, и творчеството, постоянния спътник на прогреса и разцвета, още не е могло властно да заяви за себе си. Нима ние не сме знаели съвсем малко дълго време и за местното африкански изкуство, което сега е заело значително място не само в етнографските отдели на музеите, но и в оценките на ценителите на изкуството?

Последните десетилетия необичайно ускориха всички земни пътища. Шатрите на богинята на Културата   се преместиха значително, и възникнаха нови огнища, в които творчеството вече е желан гост.  Кой би живял без този светоносен гост? Какво съзидание е възможно без крепостните стени на Красотата, Знанието – без всичките съкровища на  благото, което ние наричаме  култура? Ние вече отдавна сме разбрали, че самата цивилизация , едната бяла екичка, голфа и телефона съвсем не представляват  устоите на културата. Без творчеството, без пътищата на еволюцията ние няма за какво да летим, защото ще си поставяме само задачи свързани със скоростта, но не и с качеството на донасяните вести. Признаците на прогреса ни задължават да мислим за културата, защото без това ние отново ще попадаме в хаоса на неразрешимите механически проблеми. Затова е толкова изключително важно да се отбележи просветената инициатива на г-н Лагранж, бидейки вдъхновен от идеята за изкуството на южноафриканското население. Всички съзидателни елементи се стремят към взаимно разбиране. Именно езикът на творчеството е този общочовешки език, който е разбиран от сърцето. А какво може да бъде по-светоносно, по-взаимно разбираемо, от езика на сърцето, пред който всички звукови наречия изглеждат оскъдни и примитивни? Само творчеството с цялото негово многообразие внася мирната обединителна струя в цялостното изграждане на живота. И този, който, въпреки заобикалящите го трудности, се стреми по този път  на светлината, той изпълнява насъщна задача на еволюцията.

Не можем да стоим неподвижно. Или се движим напред, или срамно отстъпваме. А да се върви напред  - значи да се твори във всички материали и възможности, и с дело и с мисъл, и да се внася творящата светлина във всички кътчета на живота. Всеки работник на културата може да има само един враг, а именно – тъмният хомункулус на невежеството. И заслужено, дори в древността, невежеството се е считало за най-лошото сред престъпленията. Затова е напълно естествено желанието на всеки мислещ човек да живее в страната на културата. Но за постигането на това всеки мислещ човек трябва неуморно да внася основите на културата както в обществения, така и в личния живот. Богатството само по себе си още не създава култура. Но разширяването на съзнанието  и извисяването на мисленето и на чувството за красота дават онази изтънченост, онова благородство на духа, именно с които се отличава културният човек. Именно той може да строи светлото бъдеще на своята страна. Той разбира свещената отговорност и осъзнава прекрасната необходимост на неуморното строителство. И онези, които ще донесат факлите на красотата, ще осмислят живота на своите близки. Та нали културата, в самата си същност, представлява служене на Светлината. А светлината е една.

 Приемам избирането ми от южноафриканската организация за почетен президент и изпращам моите искрени поздрави и увереност за предстоящата успешна работа.