РАЗКАЗ

Брой I-II/2014 (53-54)



 

Иглика Дионисиева

СИВИЯТ АНЦУГ

 

 

          Грей се блъскаше над картината вече пети месец. Добавяше бои, нюанси, смели мазки. После бягаше от нея, криеше се зад други платна и форми. И пак се връщаше- за кой ли път с напразни цветове в очите и едва забележими коси помръдвания на китката и пръстите с четката. Картината го гледаше немигащо, неподвижно – нищо в нея не оживяваше.

          А времето си летеше. Грей изхвърли 2 чифта изпоцапани с боя обувки. Подноси трети чифт. И с дрехите му положението не бе по-розово. На колко панталона вече не личеше какъв цвят са били в началото. Читави му бяха останали един костюм и един сив анцуг. Взе за ателието анцуга.

           Един предиобед влезе и спря пред боите си разочарован – бяха свършили. Огледа се, взе тук-там накапания с разноцветни капки анцуг и излезе. Тръгна напосоки, търсеше магазин за дрехи втора ръка. Не му се наложи да обикаля много. Намери малко магазинче в една от близките пресечки. Там продаде анцуга за 63 пенса. За 1-2 цвята от най-евтините бои.

          На другия ден, докато седеше с цигара срещу картината и я гледаше без каквато и да е идея, снежна топка удари стъклото на прозореца и парчета от него се посипаха по пода. Топката си я биваше – омесена от сняг и лед. Студът веднага превзе помещението.

          Грей грабна картината от статива и я закова на прозореца. Тя идеално пасна върху дупката на счупеното стъкло.

          Скоро слънцето и снегът приспаха боите и на платното остана само едно мръсно сиво-жълто петно.

  

          Ана трябваше да си купи анцуг.

          Липите щяха да цъфнат всеки момент. Наближаваше и времето на мащерката и лайката.

          Трябваше да е готова да бере по цели дни, докато има какво да се бере. Да се катери по клони и да изкачва планински стръмнини. След това да бърза към изкупвателния пункт. Защото списъкът с материалите за идната учебна година беше пред нея. И килограм по килограм ухание, стотинка по стотинка Ана щеше да събира пари за бои, платна, глина.

          В градчето, както всеки съботен ден, на пазара бяха дошли цигани да продават дрехи вора употреба.

          Ана се запъти към тях. Имаше в джоба си 2 лева.

          Погледа камарата нахвърляни дрехи. Наведе се и започна да рови, да премята рокли, ризи, блузи отпреди 20 години. Анцузи почти нямаше. Изрови два-три – провиснали, продънени. Положението се очертаваше безнадеждно.

          Изпод купчината измъкна някакви сиви крачоли, прилично покапани с какви ли не бои. Огледа ги – здрави. Е, боята...

          Взе анцуга за 1,50.

 

          Липите цъфнаха.

          Ана си изнесе стол, стълба. Преметна торба през врата и започна да бере. Гъстият аромат я обсебваше и успокояваше.

          Времето напредваше, количеството липов цвят в стаята и растеше. Но, вече привикнала с миризмата, Ана не и обръщаше внимание. Друго занимаваше сетивата и.

          Започна като неясни цветни петна.

          В първия момент тя реши, че и се замъглява погледа от дългото стоене с вдигнати нагоре глава и ръце. Но постепенно петната придобиха ясни очертания и цветове. В съзнанието и затрептя цяла картина.

          Досега Ана не бе имала подобно видение – винаги посягаше към статива само с една идея, която впоследствие трансформираше или доразвиваше. А ето, сега всичко е в нея, цяло, готово, само чака да бъде пренесено на платното.

          Видението я погълна изцяло. За деня имаше да бере липа още час-два – за това време щеше да осигури количеството, което бе запланувала. Бе мобилизирала всички свои мисли – само и само да запази картината, да не изчезне образът, както бе дошъл.

          Откъснала и последния цвят, който можеше да достигне от стълбата, Ана скочи на земята. Набързо, с досада прибра стола и другото вкъщи. Хвърли торбата с липа на една страна и тичешком отиде при статива си. Бързо се зае да разопакова боите, стояли до този момент увити във вестници върху скрина. Приготви платно, четки. И започна.

          Минаха няколко часа. Ръката и не трепваше. Нанасяше боите сигурно, без грам колебание. Знаеше предварително всяко мацване – мястото, силата, цвета.

          Легна си капнала и гладна за още работа с четките. Сивият анцуг, попил нови цветни капки, висеше от стола до леглото и.

 

          Докато прецъфтят липите, картината беше готова.

          Една сутрин Ана я свали от статива и тръгна да и търси място из къщата. Няколко дни обикаля с нея стаите, но без резултат. Никое място не беше подходящо. Накрая я уви във вестници и я бутна в скрина.

          Само насън виждаше картината на точното място.

          Закована вместо стъкло на прозореца.

 

 

 

 

 

  


© Иглика Дионисиева. Публикувано в  на: 22.03 .2014.

Брой I-II/2014 (53-54)


В брой 53-54: Николай Райнов. Кандило Светлана Стойчева. Модернизъм и окултизъм в творчеството на Николай Райнов Изказвания на известни учени, мислители и хора на изкуството за Елена Рьорих Константин Златев. Делото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) "Предстои ни все повече да опознаваме и осмисляме делото и мисията на Учителя Петър Дънов. И броят на пробудените за Истината хора да нараства..." (интервю с Константин Златев) Бойко Златев. Проявления на златното сечение в историята на Русия. "Дългата бифуркация" на Смутното време Лев Гиндилис. Космическият разум: наука и метанаука (4-11) Живко Войников. Бърсяците (берзити / бурджани) – барсилите, или другите българи и единството на двете Българии в Мизия и  Македония през VІІ – ІХ век Николай Рьорих. Корените на Културата Аndysan. Обратно към дома Иглика Дионисиева. Сивият анцуг Лияна Фероли. Дуендето възвестява непрекъснатото кръщение на новосъздадените неща Андрей Зелински. Жалони на научния път. 7. Защита на творението Дияна Златева. Межународният ден на Културата Международният изложбен проект "Пактът Рьорих. История и съвременност" Николай Рьорих. Правилният път Георги Н. Николов. "Не зная кой съдбата ми предрече..." Лияна Фероли. Великото в изкуството - да умреш за себе си в името на Себе си "Изгаряне на тъмнината" - нова книга на Людмила Шапошникова


Разкази Марк Алданов: Астрологът Стоян Вълев: Бяла кокошка, черен петел Магьосница Огненият петел Проклетият мъртвец Черният вятър Мария Гюзелева: Змейкиня Самодива Фийл Мариана Дафчева: Пътят Наводнението Иванка Денева: Към залез Иглика Дионисиева: Сивият анцуг Яна Деянова: Записки от подземията Манол Дешев: Влюбеният охлюв Иглика Дионисиева: Сивият анцуг Мария Домбровска: Есенното палтенце Бойко Златев: Среща с Марта Кръстьо Йорданов: Коледна история Кораб Разказът на пишещата машина Радислав Кондаков: Дъщерята на милосърдието Голямата суша Любовна медитация Наказанието на царя Георги Михалков: Бялата къща Двата сладкогласни чана Нестинарката Чародея Мирослава Панайотова: Друга възможност Последни думи Сняг Светла Панайотова: Чавдар Николай Райнов: Кръст Сиромах Лазар Алфред Хейдок: Неоценената добродетел