|
|
|
|
|
Николай Рьорих МЕЧЪТ НА ХЕСАР ХАН Поднасят ми вода в тенекиено канче. Това канче още живее, та нали то измина с нас целия път през Тибет, Китай и Монголия. А ето го и ягтана, направен още в Кашмир. Издържа старецът през цяла Азия, на всички превозни средства. Трябва да го пазя, той знае твърде много. А ето го и знамето на бившата ни експедиция – “Майтрейя”. Оттогава под различни ъгли ние срещахме това понятие. Вече е далеч тибетският художник, който нарисува това Знаме. Няма го вече ламата Малонов, който украси Знамето с китайска коприна, и Знамето видя немалко. Участва и склони на наша страна дивите голоки. Удиви и смекчи тибетския губернатор. Удряше по челото Хотанския амбан и надалеч се пъстрееше с цветовете си при изграждането на субургана в Шараголчах. Сега то е в Хималайския Институт, който израстна от експедицията. Нека сега то охранява всички Хималайски целебни треви, в които има толкова много най-прекрасни решения. Всеки предмет, който е преминал с нас през цяла Азия, става за нас необикновено мил и незабравим. Самите трудности на пътя се претворяват в необикновени радости, защото те са облъхнати от просторите, побрали в себе си толкова много от чудното минало. Отново звънят звънчетата на керванджийските мулета. Отново стръмни изкачвания към планински проход. Отново срещаме пътници, всеки от тях носещ своята житейска тайна. Отново разкази за местни духовни съкровища, за паметни места. Отново върху скала е изобразен героичният меч на Хесар хан; отново пред нас се изправят пещери и върхове, места за свещено поклонение. Вечно бродещите странници се нижат с торби през рамо. Не само вярата, но непреодолимият стремеж към страннически живот ги увлича по трудните планински пътеки. Ние отиваме в Лахул. Отново продължение на експедицията. Сякаш е пак така, както е било и преди. С тази разлика, че там никаква поща, никакви сведения от тукашния свят не достигаха до нас в продължение на дълги месеци. Но тук ние сме все още на границата на последните пощенски бързоходци, и световната обърканост може да хлопа на вратата ни всяка седмица. Но отвъд прохода Ротанг вече полъхна студен тибетски въздух. Същият този въздух, целебен и вдъхновяващ. Призоваващ към себе си всички, които търсят духовното извисяване. А през нощта по ясното небе с всички безбройни светила, с млечния път, със зараждащите се и умиращи звезди, припламваха странни отблясъци. Не са отблясъци те, а онова забележително хималайско лъчене, за което много пъти е било споменавано в литературата. Преминалият през Тибет и Ладак може да оцени и Лахул. Снежните върхове, изпълнените с цветя треви, дъхавата хвойна, ярките шипкови храсти не отстъпват на най-хубавите долини на Тибет. Множеството светини, ступи , пещери на отшелници не отстъпват на Ладак. На скалите – също ритуални фигури на стрелци с лък, застигащи със своята стрела виторогите планински овни. Та нали древният айбеко е бил символ на светлината! Същите погребения в гробове, покрити с камъни и в каменни гробници – камери. Над Келанг се е разпростряла мощната планина наречена Камбаната - на Духовното отпочиване, със своя свещен триглав връх, подобна на Норбу Ринпоче. Колко медицински книги и записи има тук, пазени от ламите. Местният знаменит лама-лекар вече ходи за нас с едно момченце кули и, подобно на Пантелеймон Целителя, пълни една дълга кошница за през рамо с треви и корени. Добре, че Юрий толкова добре знае тибетски език; добре че с нас е лама Мингиюр, такъв познавач на тибетската литература. Още в първите дни ни донесоха няколко съчинения, които още никога не са превеждани. Сред тях и записи по медицина и поетично описание на местните светини. Наоколо всичко е пропито със знаменити имена, тук са и пещерите на Миларепа, който при изгрев е слушал гласовете на девите, тук е бил и Падма Самбхава, и Джава Гузампа, и всичките глави на учения са се нуждаели от незаменимото сияние на Хималаите.
Николай Рьорих. Мечът на Хесар хан. Недалеч оттук е и водопадът Палден Лхамо; самата природа е начертала върху скалата изваянието на страшната богиня, препускаща върху любимото си муле. “Виждате ли, как мулето е вдигнало глава и десния си крак. Разгледайте, как ясно се вижда главата на богинята”. Виждаме, виждаме! И слушаме немлъкващата песен на планинската струя. Преминаваме през пещерите и скалите на нагите, - там живеят особени змии. Изумяваме се на древния замък принадлежал на Такурите Гундли. С изумление виждаме, че някои островърхи покриви на балконите пак напомнят на Норвегия. Поучително е да се наблюдават плоските покриви, непременно наследство от древна Азия, и тези остри неочаквани завършеци, напомнящи за севера. Незабравим е приемът, който ни устройват в Келанг, столицата на Лахул. Обкичени с гирлянди от цветя, предшествани от тръби и барабани, ние влязохме в Келанг. На влизане ни очакваше неочаквано и трогателно зрелище. Върху покрива бяха се наредили ламите в пурпурни високи тиари с гигантски тръби. От плоските покриви се сипеха жълти и червени листенца от шипка. Тълпата се трупаше в празнични одежди. Децата от училището, построени в шпалир, по знак от вазира на областта викаха приветствия. Приближавайки се сред нарастващата процесия към лятното помещение на нашия Хималайски Институт, ние бяхме посрещнати отново с ламски тръби, а дъщерята на съседа Ану в тюркоазена висока диадема ни поднесе свещеното мляко от як. Така Келанг, залутан сред снежните планини, искаше да изрази своята сърдечност. Не само новите находки нахлуха веднага, но и успяхме да видим рядката ламаистка мистерия “Трошенето на камъка”. Група странстващи лами от Спити изпълни в нашия двор тази необикновена, още неиздадена мистерия. Юрий ще даде неин точен превод в списанието на Института. Започна се с това, че ламите донесоха от хълма огромен, повече от ярд и половина голям камък, едва по силите на двама души. Направиха походен олтар и сред дивен ред от ритуални танци, пеене и молитви изобразиха разрушаването на злите сили. Имаше и пробождане на бузите. Имаше много забележителен танц с мечове с прекатурване върху остриетата. Нужно е да се отдаде справедливост, че тази процедура изисква действително голям навик, защото иначе два меча, подпряни в стомаха, могат много лесно да пронижат вътрешностите. Сред тези драматични епизоди, както може да се предполага, се вмъкваше и полушеговита интермедия. В нея под формата на пастир се появява властителят на дивата страна, при това вървеше предизвикващият смях у присъстващите диалог за невидимите съкровища на този властител. Но към края на мистериите всички шеговити елементи замлъкнаха и можеше да бъде забелязано едно по-съсредоточено вътрешно приготовление. Тези заклинания и приготовления завършиха с това, че един от ламите легна на земята и двама други с усилие повдигнаха приготвения огромен камък и му го сложиха на корема. В същото време старият лама, онзи, който си пробождаше бузите и падаше върху мечовете, издигайки нависоко един кръгъл камък, с големината на не по-малко от две човешки глави, хвърли със все сила този камък върху камъка, лежащ на стомаха на ламата, и отново със същата сили го хвърли. При този вторичен удар дългият камък за изумление на присъстващите с трясък се разпадна на две части, освобождавайки лежащия лама. По този начин, тежкият материален свят бива победен, злите сили биват съкрушени и мистерията завърши с весел хоровод и пеене на ламите под акомпанимента на тибетска изрисувана балалайка. Предварителната сцена преди полагането на камъка Естер Лихтман успя да заснеме, но трябва да признаем, че в момента на строшаването на камъка върху стомаха на ламата всички присъстващи забравиха за фотографиите и само дълбоко въздъхнаха. Разбира се, тежки са формите на тази необикновена мистерия за победата над низко-материалният свят, но нима не са по-малко тежки и действителните общожитейски материални форми. Също така нека да не забравяме, че върху разсечения камък беше изобразен с въглен и тебешир човек, телесната същност на когото в предварителния ритуален танц ламите пробождаха с магични кинжали фурпа. При нас идва лама от Колонг. Юрий и лама Мингиюр записват местните напеви, а Естер Лихтман ще запише музикалната тоналност. Отиваме да гледаме старинните изображения върху камъните. При това още веднъж се убеждаваме, че чортените, прибавени към старинните изображения на ловци и планински овни, представляват по-нови допълнения. Както и по-рано ми се струваше, тези витороги, свещени овни – символи на светлината и техните търсачи, неуморните стрелци, представляват символи на много по-отдалечени Култове. Тук ние пак се докосваме до необяснените още слънчеви Култове, напомнящи ни за далечните зараждания на друидизма и огнената свастика. Отново посещение на манастири. Интересни книги за отшелници. Отново се любуваме от високите плоски покриви на необозримите ледници, снежните върхове и дълбоките долини с гърмящите потоци. Тук е и планината на “Духовното отпочиване”, тук е и върхът М, тук са и примамливите пътища и за Ладак и за свещенния Кайлас. Танците на ламите. Незнаещият ги нарича “Дяволски танци”. “Захвърлете това глупаво прозвище. Танците на ламите имат дълбоко символично значение”. – “Ами рогата?” – “Покровителите на животинското царство и повелителите на стихиите имат този символ, но нямат нищо общо с бесовете. Скоро и лъчите на Мойсей ще приемете за рога, ох, все това незнание!” Танците, след дългия ритуал, пълен с вековни движения, завършиха с мистерия, посветена на черноглавия лама, който порази нечестивия цар Ландарма, жестокия гонител на вярата. Древната граница Карга. Останки от старинно укрепление. Чортени, менданги, отрупани с камъни с молитвени надписи. Казват, че тук има старинни гробове, но не правим разкопки, за да не влезем в противоречие с археологическото управление. Основно вниманието привличат многобройните рисунки върху скали. Отново овни и стрелци. Много древни. Лама Мингиюр с гордост ни вика при камъка, върху който има изображение на меч. Ето защо бе замислена картината “Мечът на Хесар хан”. Къде сме виждали тези характерни форми на меч-кинжал? Виждали сме ги в Минусинск, виждали сме ги в Кавказ, виждали сме ги изобразени върху много сарматски и келтски паметници от далечното минало. Все към същите съображения, към преселението на народите води този меч, така отчетливо отпечатан върху древната, полирана от вековете, кафяво-пурпурна повърхност на камъка. Дали е знак за битка,или знак за мъжествено преминаване? Или забравена граница? Победа? Спомняме си и легендата за воините на Хесар хан, пристигнали отдалеч и заселили се тук. Именно те са донесли и първата костилка от праскова. Разбира се това не са монголците, достигнали до Лахул през седемнадесети век... Народната памет пази нещо много по-древно и значително. А отсреща, зад реката, високо върху скалата се е разположил най-древният манастир в края Гандо-Ла, основан от самия Падма Самбхава. Древност от седми, осми век. Старинни зовящи места. А ето го и стария Пинцог, певец-разказвач на сагата за Хесар хан. Седи важно на пода на моето ателие и разказва, а след това и пее в речитатив стих за великия герой на Ладак, Тибет, Китай. Нима не именно от шести век се е родил този напев и нима не от онова време са важните жестове на певеца? Кой може да заподозре в износената външност на Пинцог тази ритмична плавност на жеста и изисканите вариации в импровизациите на напева. Всичко е отбелязано, как се подготвя героят против враговете, как той преди похода приема мъдрите съвети на сестрата на своя баща, как си подготвя оръжието... Пинцог мислено, нагледно оглежда доспехите, и опъва лъка, и точно забелязва врага в планините. “А знаете ли вие, че в Кама има палати на Хесар хан, където вместо греди има несметно количество мечове на войнството на Хесар хан?!” “Не само в Кама, но и в Цанг воините на Хесар са изградили такъв паметник” – добавя притихналият лама. На един път певецът не би могъл да разкаже за всички подвизи на Хесар. Нужно е да се разкаже и за мъдрата жена на героя Бругума. Нужно е да не се забравят сподвижниците и всичките победи на непобедимия защитник на правдата. Какво ли няма да чуеш в планините, в Тибет, в Индия. Вестниците току що писаха за човек, който е плавал по Джумна, държейки се за опашката на тигър. И това съвсем не е приказка. Един доктор индус ни пише, че ракът, това нарастващо бедствие за човечеството, е напълно непознат в Хималайските висини. От Таши-Лунпо един лама доктор донася тибетски лекарства , сред тях има и средство против рака. Припомняме си официалните удостоверения за успешното лечение на рака от покойния бурятски доктор Бадмаев. Лама Мингиюр съобщава за ядивни корени, които могат да бъдат намерени в Хималайските гори, обещава да набави. От нашия приятел полковника пристигат сведения за това, че работниците на капитан Б. Цяла нощ били тревожени от появилия се великан, който толкова ги изплашил, че те избягали от работа. По отношение на това ламата отбелязва, че и в Сиким са известни случаи на появи на подобни великани, вестоносци на Дармапала, изпращани с предупреждения или за предотвратяването на злобни действия. Толкова е разнообразен животът. Ето го и домът на такура от Колонг, Пратапа Чанда или на тибетски Санге Дева. Старото здание е по образеца на тибетските укрепени къщи. Стопанинът и стопанката ни посрещат при входа. Слугите блестят в сребро и китайски брокат. Гърмят тръбите на ламите. Преди всичко приканват на тържествена служба в домашния параклис. Много семейни реликви. Много забележителни танки. Тук е и Шамбала, и Ригден-Джапо, и Миларепа, и много подвижници. Службата върви по буианския обряд. След това се показват не само скъпоценностите, но и книги и дъски за печатане. Това не е обикновен дом, – такурът е глава на областта и в семейството има много натрупвания. Разбира се свършва се с тибетски чай и цампа. Веднага се завързва разговор за постройката на къщата. Казват: “Чест е за нас, велики хора са дошли от големи места в нашето малко място”. И отново потича реч за изображенията върху скалите, за трудно читаемите надписи, за каменните гробове и за скритите свещени книги. Освен места в долината Кулу, назовават още място около Трилокната, където според преданието са скрити книги по време на гонението на свирепия Ландарма. В планините има и развалини на някакви древни жилища. Говори се, че когато дошли воините на Хесар-Хан, старите лахулци се скрили по върховете. От белия цар си тръгнали Чудите и вървели по земята до Алтай, а жителите на Лахул по върховете. В историческо и археологическо отношение краят е малко изследван. Картината “Менгири в Хималаите” ще напомня за менхироподобните камъни, утвърждавани от най-древни времена и до наши дни на планинските проходи. Този обичай има несъмнена връзка с древните менхири на Тибет, открити от нашата експедиция през 1928 г., които са подобни на менхирите на Карнак. Картината “Трите меча” нека изобразява древната рисунка върху камък край Киеланг, главният град на Лахул. Лахул на развалено произношение означава южен Тибет. Местните изображения върху скалите и камъните са достойни за изучаване. Ладак, Дартистан, Балтистан, Лахул, Трансхималаите, част от Персия, Южен Сибир (Иртиш, Минусинск) изобилстват от разнообразни сходни в техническо отношение изображения, неволно напомнящи скалите на Богуслан и изображенията на остготите и други велики преселници. Изображенията в Ладак, Лахул и всичките Хималайски високи плата се разделят на два главни типа. Будистки тип, достигнал и до наши дни под формата на изображение на свастика (както будистка, така и обратна, Бон-по), на Лъв, Конете на Хесер-Хан, религиозни надписи, чортени и други култови предмети. Другият тип изображения, достигнал от по-древни времена, във връзка с предбудисткия Бон-по и другите култове към огъня, е още по-увлекателен поради своята загадъчност, поради своя своеобразен друидизъм, толкова интересен във връзка с изучаването на великите преселения. Главният сюжет на тези изображения (частично възпроизведени в трудовете на д-р Франке, 1923) е планински козел, представляващ символ на огъня. Сред тези изображения по техниката могат да бъдат различени цял ред наслоения от древността (сходни със шведските halristingar) до най-новите, доказващи вътрешното съществуване на някакъв култ. Освен планински козли, във всевъзможни комбинации, могат да бъдат видени изображения на слънце, ръка, танци на ритуални фигури и други знаци на отдавнашен фолклор. Този тип изображения с най-стари традиции дава любопитни сведения. Успяхме да прибавим към другите изображения още две непоказани по-рано. При границата Карга и около самия Киеланг (Лахул) от нас са открити изображения на мечове. Значението на тези изображения е загадъчно, но особено интересно е, че тяхната форма напълно съвпада с формата на бронзовите мечове и кинжали от Минусинския сибирски тип, така характерни за първите велики преселници. Няма да правим нито предположения, още повече изводи, но ще впишем тази поучителна подробност като още един пътеводен жалон. Няма да забравяме, че старият католически мисионер съобщава, че мястото, където е Лхаса, се е наричало Гота. Развалините от древните храмове на Кашмир поразително напомнят основите на аланските строежи, така разцъфнали във формите на “романския стил”. Дьо ла Вале Пусен съобщева за Ирила и Сита, чуждоземци-строители на храмовете на Кашмир. При това Стен Конов посочва за принадлежността на Ирила към племето Гати, което според неговото заключение означава Готи. Всички такива знаци са много полезни за темата за великото преселение на народите. Телеграма от Ле. Експедицията на Института е пристигнала благополучно. В кервана няма нито болести, нито загуби. Колекциите са превъзходни. Така и смятахме, че Ладак няма да разочарова нашите изследователи. Пак предстоят поучителни опити. Кой не би се запалил от чудесата на Хималаите? Откъде произтича тази необикновена примамливост на азиатските пътища? Планините са се изправили не като преграждащи великани, а като зовящи пътеводни жалони. Иззад върховете блести ярко сиянието на хималайското снежно царство. Местните хора, онези, които са подочули нещо, почтително сочат тези сияния. Та нали то блести оттам, от самата кула на великия Ригден-Джапо, неуморно трудещ се за благото на човечеството. А ето го и рядкото изображение на смият Велик Хесар хан. Около воина са събрани знаците за неговите превъплъщения и всичко онова, което е паметно, което не трябва да бъде забравено в тази велика епопея. На стъпалата на трона има тибетски ботуши. Та нали това са същите онези ботуши-бързоходки, отбелязани в подвизите на Хесар хан. Но те стоят близо, което значи, че великият воин на новия свят вече е готов за подвиг. Скоро той ще влезе.
|
||
|
|
|
|
|
© Дияна Златева,
превод.
Публикувано в
|
|
