Кристина Горанчева

СЛОВО ЗА НИКОЛАЙ РАЙНОВ*

Скъпи приятели!

 Добре дошли на четвъртата лекция от петата пролетна лектория “Единство на времената”. Днес ни предстои да се докоснем до една наистина необятна вселена – гения на Николай Райнов. Авторът на приказки и повести за деца, на множество разкази, легенди и притчи, на 10 тома беседи за българската литература, 12 тома история на изкуствата, на романа “Между пустинята и живота”, на специализирани научни изследвания и популярни лекции... Като че ли няколко живота са нужни, за да бъде осъществено само литературно творчество с такъв обем, а същевременно Николай Райнов е и художник, и пътешественик, и мистик, и познавач на лечебните билки... Човек, спечелил възхищението на мнозина и станал светъл пример за подражание на малцина устремили се по пътя на личното самоусъвършенстване. Малцина – защото наистина не са много на брой онези, които биха могли да последват Николай Райнов по изкачените от него стръмни духовни пътеки. Но тези висини не са планините на Ницшевия Заратустра, който се изкачва, за да се присмее отвисоко на всички тъжни зрелища и скръбни случки, а върхове на състраданието, достъпни само за ония, които са открили сърцето си за Гласа на безмълвието, за който ни повествува Елена Петровна Блаватска в поетично преразказаната от нея Книга на златните правила.

Николай Райнов

Подобно на Елена Блаватска, Николай Райнов посети Египет – и узна тайните му от същия Учител Серапис Бей, от когото се е учила и основателката на Теософското Общество. По-късно, през 1931 година Николай Райнов не се поколеба да напусне тази организация. Не се поколебава да скъса и с Църквата, която го отлъчва за романа “Между пустинята и живота” още през 1919 година. Не се поколебава по-късно да скъса и с масонската ложа, и с комунистическата партия... Защото вижда, как хората в тези организации изменят на проповядваните от самите тях възвишени идеали. През 1919 г., в лекция пред клона на Теософското общество в България Николай Райнов казва: “Безверници са хиляди, стотици хиляди; днес те са все още авторитетни ценители и почитани работници и в наука, и в книжнина, и в изкуство, и в политика, и в просветно дело; нещо повече: тяхната закваска е проникнала и в църквата, че дори и  в ония общества, които се смятат за плод на  спиритуалистичен възглед”.** Той обича да цитира в спорове с опонентите си теософския девиз “Няма религия по-високо от Истината”. Но същевременно добре знае, че няма и организация по-високо от Истината, че няма и идеология по-високо от Истината. И утвърждава тези истини в своя живот – както в големите постъпки, така и във всекидневието си. Според собствената си сентенция – забравил себе си, за да стане незабравим за другите.

Днес наш лектор е доц. д-р Светлана Стойчева, преподавател в СУ “Св. Климент Охридски” и НАТФИЗ “Кръстю Сарафов”. Заглавието на нейната лекция е “Мистицизъм и окултизъм в творчеството на Николай Райнов”.

София, Национален дом на науката и техниката, 17 юни 2009 г.

* Приветствено слово на видната наша оперна певица Кристина Горанчева (1946-2013), произнесено преди юбилейната лекция на доц. д-р Светлана Стойчева по случай 120-годишнината от рождението на Николай Райнов през 2009 г. в рамките на пролетната лектория "Единство на времената". Заглавието на словото на г-жа Горанчева е на редакцията на "Палитра". Лекцията на доц. д-р С. Стойчева очаквайте в следващия брой на списанието.

** Н. Райнов. Мистика и безверие. С., 1925.