ФИЛОСОФСКО ЧЕТИВО	Бр.9 /септември 2004

Елена Блаватска

СЪВРЕМЕННИТЕ АПОСТОЛИ И ПСЕВДОМЕСИИ

        Вероятно не е имало период, който да е бил по-богат на "велики мисии" и мисионери, отколкото днешния. Това движение е започнало, както изглежда, преди около сто години. Преди това беше опасно да се правят подобни заявления, които в наши дни са общоприети. Но пророците на онова далечно време бяха малобройни в сравнение с онези, които намираме днес, когато името им е легион. Въздействието на един или двама от тях беше много силно; остналите, чиито вярвания наподобяваха обикновен лунатизъм, останаха почти незабелязани. Всички би трябвало да разбират голямата разлика между Ан Ли¹, последователите на която днес процъфтяват, и Джоана Сауткот², чиито халюцинации отдавна, още по нейно време, предизвикваха усмивки у разумните хора. Преподобната лейди на шейкърите, "Жената" от ХІІ глава на Апокалипсиса, учеше и на някои истини сред безпорядъчните идеи за тяхното практическо приложение. Ако не друго, живеейки в доста разпуснат век, тя се придържаше към идеала на чистия живот, който апелираше към духовната природа на човека.

     След това последва период на морален упадък в месианските представи и трудове. Многобрачието, което проповядваха и практикуваха Джоузеф Смит и Бригъм Йънг³, беше една от най-странните особености на всяко съвременно откровение или така наречена религия. Именно те, тези водачи на слепци, обясниха религиозното рвение и мъченичеството - едното като отсъствие на знание, а другото като нещо по-лошо от безполезност. Това бе пророчество на най-необуздани пророци, което имаше най-ужасни последици.

     С разпространението на спиритуалистичния култ, месианската мания значително се разшири и множество мъже и жени бяха въвлечени в неговия водовъртеж. Силното желание по някакъв начин да се реформира светът в неговите религиозен и социален аспекти, личната ненавист към някои негови страни, вярата във видения и послания - и резултатът е налице: "Месията" се появи като универсална панацея срещу всички беди на човечеството. Ако той (а много често - тя) не правели някакво заявление, то много често било правено вместо тях. Издигната благодарение на магнетичната сила, красноречието или смелостта, единствената идея на апостола pro tem позволявала той да бъде приет, по най-различини причини, като създател на откровение "за един час" или за всички времена. 

     Разпалвайки възмущението против поробването на жената в брака, Виктория Уудхол⁴ провъзгласявала свободата. Силите, събрани във и около нея, противостояли на оскърбленията, клеветите и заплахите. Какви точно са били нейните изказвания или какво е имала предвид, днес не е лесно да се разбере. Ако тя наистина е проповядвала свободна любов, това означава, че тя е проповядвала проклятието на жените. Ака тя просто е смъкнала обществените завеси и дала залп по лицемерите и фарисеите, тогава тя наистина е извършила едно голямо дело за човечеството. Човекът е паднал да талакава ниско материално ниво, че сексуалното желание вече е невъзможно да бъде удържано, но екзалтацията по този повод е свидетелство за неговата гибел. Някои са виждали в нейните поучения път на свободата, скъп на техните собствени симпатии и желания, и техните слабости и глупости венаги са нанасяли смъртоносен удар на всяка доктрина на свободната любов, без значение от кого е била подкрепяна тя. Виктория Уудхол замлъкнала и нейните по късни тълкувания относно Едемската градина и грехопадението, с които тя прекъснала своето мълчание, не се доближават ни най-малко по своята истинност до вдъхновените находки на Лоурънс Олифант⁵ относно значението на някои от тези древни алегории в книгата Битие. Не виждайки ключа към човешкия живот във философията на реинкарнацията, с нейната неуязвима логика, той демонстрира някои живи проблясъци на истина в своята "Научна религия".

     И все пак трябва да отдадем дължимото на Виктория Уудхол. Тя представляваше сила в тази страна и след нейната поява, която размърда мисленето на вялите и инертни хора, се увеличиха възможностите да се говори и пише за социалните въпроси и техните безкрайни проблеми. Толкова многобройни откровени и истински глупости създадоха подходящи условия, за да бъде изслушана и малко мъдрост.

     След това на спиритуалистичния хоризонт се появиха няколоко светила от по-малка величина. Някои открито защитаваха сексуалната свобода и бяха обкръжени от влияния от най-опасно естество. Мирът и щастието на много семейства бяха разрушени от тези учения и никога повече не се възстановиха. Те разрушиха живота на слабите и на непредпезливите, преживели продължителни страдания, които светът погрешно смяташе за безнравствени. Най-накрая борбата срещу най-очевидните опасности на спиритуализма стана много силна, но дори и осъдена публично - "Онеида Крик"⁶ никога не би добила популярност! - замаскираната отрова се бе прокраднала по потайни пътища и представлява един от първите капани в спиритуализма, от които трябва да се опасява човек, задаващ медиумични въпроси. "Близостта" би трябвало да споси света и в същото време е на устата на всички. Съществува ненаписана история на спиритуализма, която никой от неговите ловки защитници никога няма да обнародва. Някои от техните последни месии и техните заявления се пренебрегват, но ние не сме чули нищо за оня "оранжериен" процес, при който се създават такива аномални условия. Някои от тях наистина са станали жертви на своите вярвания - това са хора, чието мъжество и вяра в по-праведно дело биха ги довели в края на краищата до победа. И някои от тях приличат на безумни водовъртежи, в които в края на краищата попадат неопитните хора. Апотеозът на страстта, от горчивите плодове на който човечеството трябва постоянно да се спасява, несъмнено е знак за нравствена деградация. Свободата на любовта, съчетана с чувствени импулси, е най-дълбокото робство. От самото начало природата е ограничавала този път с болести и смърт. Нещастно като безкрайните бракове, гнусно като създадените от човека закони, поставящи брака на най-ниско ниво, спасението на свободната любов е шепотът на змията в ухото на съвременната Ева.

     Никой не се съмнява в това, че съществуват аспекти на спиритуализма, които са полезни в някои отношения. Но ние няма да се спираме на тях. Сега ние показваме онова направление, в което той е подчертавал една всеобща заблуда.

     Изискванията за окончателното отъждествяване на предсказаната 1881 година, двамата свидетели и жената, облечена в слънце, са толкова разнообразни и многобройни, че няма смисъл да говоря зя тях. Истинското разбиране на кабалистичната алегория и на символиката на галериите и стаите на Великата пирамида веднага би разпръснало тези идеи и би осветило тяхната истинска окраска. Различаването на белите лъчи на истината от потока, излизащ от астралната сфера, изисква известна тренировка, която обкновените сензитиви, независимо дали са явни спиритуалисти или не, не притежават. Невежеството се поощрява, и слабият винаги ще се покланя на наглия.

     Някои от тези апостоли отричат както спиритуализма, така и теософията; някои приемат последната, но я съчиняват отново всвоя собствена версия; и някои, както изглежда, са израснали независимо от какъвто и да било култ, благодарение на силата на своите собствени или на нечии други убеждения.

     Никой не би могъл да се усъмни в поетичното естество на вдъхновението на Томас Лейк Харис⁷. Той има разумна глава и поетично сърце. Ако той бещше се придържал към най-високи критерии, той би бил считан поне за човек с литературни дарби и за реформатор, на когото биха искали да стиснат ръката други реформатори. неговата поема за "Женствеността" би трябвало да предизивка отзвук във всяко чувствително сърце. Но изискването за лично превъзходство и авторитет наддругите хора и теорията за "близостта" го изхвърлиха на пустинен, безплоден бряг.

     В Съединените щати има общопризнато въплъщение на Буда и общопризнато въплъщение на Христос. И двамата имат последователи; те често дават интервюта и за тях се говори много. Те и подобните на тях са притежавали знаци, озарения, зднания, необичайни за хората, и събития, които по явен начин са сочели тяхната крайна участ. На различни места е имало дори слухове за свръхестествени раждания. Но не са им достигали проницателни очи, които биха могли да подредят фактите в нужния ред и да ги изтълкуват правилно. появяват се крале, монарси и мечнтатели, но сред тях никога не ще срещнете нито един пророк Даниил. И е тъжно да се гледа резултатът от всичко това, защото като че ли всеки от тях сам поставя короната върху собствената си глава.

     Ако теософията не бе направила нищо друго, тя би заслужила човешката благодарност дори само с това, че е показала истината и лъжата в тези психически опити, разкрития и заблуди и е обяснила техния смисъл. Тя показа нивото на своята зрелост и неопровержимо го доказа - ниво, което превзхожда каквито и да било възможности на инспирираната психика на оня, който може да си въобрази, че е пратеник до целия свят. Тя постави личната чистота на такова ниво, което кара всеки девет от десет такива претенденти да се откажат от всякаква мисъл за своето предполагаемо наследство и показа, че подобно условие за чистота, която много превъзхожда всеки общоизвестен идеал, представлява абсолютно необходима и все-съществена основа за духовната интуиция и достижения. Тя лиши от опора онези нещастни мъже и жени, които се вслушваха в така наречените ангелски послания, че са избранници на небесата и са призвани да изпълняват мисия от всемирно значение. Жаните д'Арк, Христосовците, Будите и Михаиловците бяха ощастливени да видят истини, за които не са и сънували и дарби, които никога не са притежавали, упражнявани в тишина и с могъща сила от хора, чиито имена са неизвестни дори на историята и признавани единствено от техните тайни ученици и приближени. Нещо по-висше от славата бе поставено пред очите на тези разгорещени реформатори - това бе истината. Беше показано нещо по-висше дори от най-чистия съюз между мъжа и жената в най-духовна форма; става дума за безсмъртния съюз на душата на човека с Бога. Където и да се разпространява теософията, тя не може да отклонява от пътя им заблудените или да ги води след себе си. Тя открива нов път, забравена философия, която е живяла в продължение на много векове, знание за психическото естество на човека, който открива в себе си подобие на истински католически светец и на спиритуалистичен медиум, осъден от църквата. Тя събира реформаторите заедно, пролива светлина върху техния път, учи ги на това как най-ефективно да работят за постигането на желаната цел, но забранява на когото и да било да си присвоява корона или скиптър и освобождава от безполезния трънен венец. Месемеризмите и астралните влияния отстъпват и небето става достатъчно чисто за най-висшата светлина. Тя кара да замлъкнат възгласите "Ето тук! Ето там!" и обявява, че Христос, като Царството Небесно, е вътре в нас. Тя води и използва всеки стремеж и всяка способност на човека за благото на човечеството и му показва как да направи това. тя разрушава временния пиедестал и се грижи за човешкото същество, стоейки на твърда почва. По този начин в това, както и във всички останали отношения, тя е истински освободител и спасител в наше време.

     Изброяването на различините "месии", на техните трудове и вярвания, би заело твърде много томове. То не е необходимо. Когато претенциите влизат в конфликт, те не могат да бъдат истинни. В някои учения грешките са по-малко, отколкото в други, и това е почти единствената разлика между тях. И някои от тях са притежавали прекрасни сили, които са били парализирани от указания, които не са разбрали.

     В едно могат да са сигурни разумно мислещите хора, без да говорим за теософите. А именно в това, че служенето на човечеството представлява самодостатъчно възнаграждение за тях; и че най-силният звук се получава от празните грънци. Ако е известно поне малко за философията на живота, за човешките възможности да се поправи злото и да се учат хората, ако се разбира как да се премине през заплетения лабиринт на живота на тази земя и да се достига нещо, което носи продължителна и духовна полза - това би трябвало да унищожи всякакво желание или мисъл за представяне като изпратен от небето спасител на народа. Защото дори много слабо разбиране на себе си наистина представлява изравнител, по-демократичен, отколкото това биха могли да пожелаят дори най-крайните радикали. Най-добрите практически реформатори на несправедливастите на външния свят, които познаваме, такива, като робстовото, лишаването на жените от права, узаконената тирания, угнетяването на бедните - никога не са мечтали да изглеждат като месии. Славата, която не струва нищо сама по себе си, неканена ги е следвала, защото дървото се поднава по плодовете си и до днес "трудовете им ги съпровождат". Към душата, която се раздава за другите, могат да се отнесат думите на поета:

                              Take comfort -- thou has left behind

                              Powers that will work for thee: air, earth, and skies:

                             There's not a breathing of the common wind

                             That will forget thee thou hast great allies;

                             Thy friends are exultations, agonies,

                             And love, and man's unconquerable mind. ⁸

     С идването на теософията, разбира се, приключи периодът на месианско безумие и вече се вижда неговата гибел. Защото ако тя учи или е учила на нещо най-откровено, то е на това, че "Първият трябва да бъде последен, а последният - първи". И пред лика на истинското духовно израстване и на истинското вдъхновение теософът идрастава в своята сила, за да помогне наистина на своите братя; при това той става най-скромният, най-мълчаливият и най-сдържаният измежду хората.

     Спасителите на своя народ в известен смисъл са живели и ще живеят. Рядко е имало такива случай, когато оня, който е бил известен, е бил подходящият или възможният. Затова само глупаците се хвърлят там, където "ангелите не смеят да пристъпят".  

"Lucifer", July, 1890.

Обяснителни бележки:

1. Ан Ли (1736-1784) - основателка на Единната общност на вярващите (1770), известни като шейкъри. (бел. прев.)    към текста

2. Джоана Сауткот - английска пророчица и проповедничка от ХVІІІ век. (бел. прев.)    към текста

3. Джоузеф Смит и Бригъм Йънг - основатели на "Църквата на Исус Христос и светиите от последните дни" (повече известна като секта на мормоните), прорповядваща полигамия.(бел. прев.)    към текста

4. Виктория Уудхол (1838-1927) - американска ясновидка и реформаторка. Първата жена - брокер на Уолстрийт. Кандидат за президент на САЩ през 1872. Осъществила първата публикация на "Комунистическия манифест" на Карл Маркс в Съединените Щати. (бел. прев.)  към текста

5. Лоурънс Олифант - английски писател от ХІХ век.  (бел. прев.)  към текста

6. "Онеида Крик" - американска утопистка религиозна общност, основана през 1848 и разпаднала се през 1881. (бел. прев.)    към текста

7. Томас Лейк Харис - американски спиритуалист от ХІХ век. (бел. прев.)   към текста

8. цитирано е стихотворение на Уилям Уърдзуърт. (бел. прев.):

"Избрал покоя, ти завинаги ще изоставиш

силите, които са се трудили за теб;

съюзниците ти - и земни, и небесни,

и онези между земята и небето - ще те забравят;

Твои приятели са разумът неукротим,

възторгът ти и светлата любов!"

   към текста