ПОЕТИЧНА АНТОЛОГИЯ
|
|
ПОЕТИЧНА АНТОЛОГИЯ |
|
Димитър Подвързачов
СТИХОТВОРЕНИЯ
Няма да е преувеличение, ако кажем, че Димитър Подвързачов (1881-1937) - поет, журналист, сатирик и преводач, е един от най-забележителните български творци през първата половина на ХХ век.
И до днес обаче няма издание на събраните му съчинения и той е известен повече като съставител заедно с Димчо Дебелянов на първата антология на българската поезия, а също така като организатор и насърчител на поетите-символисти. В интернет творчеството на Подвързачов изобщо не е застъпено. Надяваме се, че публикуваните от нас три стихотворения ще положат началото на запълването на тази празнота.
|
ЧЕЛОВЕК Че-ло-век! Как гордо звучи това! Максим Горки Низ улици, площади и полета, нелепо-многоброен, той гъмжи. И в чудния безкрай на битието живее само с няколоко лъжи.
И все върви - безумно алчен, дързък със вярата, че е богоизбран. И век след век напредва все по-бързо към прародителя - орангутан.
Създание практично, многолико във животинския си луд набег... И няма нищо славно и велико в това, че тази твар е... че-ло-век.
СОНЕТ ЗА КИРИЛ ХРИСТОВ
Да, право е: рояци шушумиги у нас и в книжнината, и навред. Не се сърди, Кириле, а прости ги, - че ти по божа милост си поет.
Те още влачат страшните вериги на робството - душите им са лед. И ти, за своите прекрасни книги от тях очаквай - злъчка и оцет.
Но ти веднъж сам каза (бе в кръчмата): - Човек, пред стадо шугави осли, дори да хвръкне право от земята, не ще зачуди никого, нали?
Така и ти - летиш във висините, а те - слухтят и клепат със ушите...
|
МОНОЛОГ
В туй блатце всеки си по нещо хвана, а ти си пазиш чистички краката; непоправим си ти - и си остана да смъркаш на живота зад вратата.
Виж, в парламента заседават днеска редица твои вчерашни другари - съдби решават - като в хумореска! И хвърлят мрежи кой където свари...
И как са важни те със тебе вече! Едвам те виждат как вървиш из пътя; или пък се отбиват отдалече, от страх умът им да не се размътя.
- Къде си тъй забързал бе, Иване? Ела да си намокриме езика! - Не мога! - каже - има заседанье по външната държавна политика.
А пък от политика той разбира тъй както ти - да кажем - от Талмуда, или от Пенчовата нежна лира шопкиня някоя си баба Груда...
Ала Иван, запретнал панталони, във тинята все едра риба дебне; той като теб ветрищата не гони и няма страх от пристави съдебни.
И скоро ще го видиш ти Ивана със три модерни къщи, с автомобил, а ти ще чакаш от небето манна, и внуците си с дългове заробил...
В туй блатце всеки влезна - улови си, а ти стоиш отвън и дигаш врясък. Ти искаш да си чист? - ех, остани си там дето си - на сухо... и на пясък.
|
|
|
|
Публикувано в
|
|