Мариана Дафчева

Мариана Дафчева e  родена през 1971 г. в гр. Асеновград.

През 1987 г. получава сребърен медал в националния поетичен конкурс „Димчо Дебелянов”. Следват награди на сп. Тракия, Антология "Читалищни поети", областни и регионални поетични конкурси, Мелнишки вечери на поезията - 2005 г. за стихотворението “Молитва" , читалище „Зора – Кюстендил” - 2-ра наградa, 2007 г. в конкурса на издателства Анубис – Булвест, за учител - творец за 2010 г. През 2010 г. става лауреат – сребърен медалист от международния фестивал на изкуствата “Утринна звезда” – Банско ,

Удостоена е с І награда в 53-ото издание на националния поетичен конкурс „От заник слънце озарени, алеят морски ширини” Поморие (2011 г.), с IІ награда на националния конкурс "Мара Белчева" - Севлиево (2012 г.) и І награда за разказ в конкурса "Рада Казалийска" - София (2012 г.).

Автор е на стихосбирките       „Сетива” (1996 г., І място в конкурс за поезия на изд. Екобелан), „…И съм само желание” (2006 г., награда за цялостно творчество от Община Асеновград) и „Одраскана луна” (2010 г.).

*       *       *

„Сама в вечерний път вървя.
Светулки светят из тревата...”
( По „Самота”, Мара Белчева )

Ето аз се върнах,

остаряла и ничия,

скрила в скъсана пазва

малко женско приличие.

Отмаляла от скитане

все по тебе тъгувах –

набраздени от стъпки са

пътеките лунни.

Поболели от страст

са въздишките кратки.

Подивели са чувствата,

подивели и сладки.

На реката здраченото,

цветността на тревите

пазя в мисли за тебе.

Съблечи ме!

Не питай!

Докосни ме с очи,

ако може и с устни,

святостта на мига

през душите препусна.

И съм тиха сълза,

укротена съблазън,

остаряла и ничия

скрила в скъсана пазва

малко женско приличие.