Кристина Горанчева е измежду малкото българки, играли в „Ла Скала". Под режисурата на Юрий Любимов и диригентството на Клаудио Абадо през сезон 1974/1975 и 1977/1978 тя пее на сцената на Миланския театър в творбата „Al gran sole carico d'amore" на Луиджи Ноно. Пяла е с дългосрочни договори и гастроли на оперните и концертни сцени в почти цяла Европа. У нас е участвала в спектакли на Софийската, Варненската и Русенската опера. Била е солистка на всички големи симфонични оркестри в България. Сред многобройните й роли са Розина в „Севилският бръснар" от Росини, Корила във „Вива ла мама" от Доницети, Антонида в „Иван Сусанин" от Глинка.

Кристина Горанчева беше от хората, съчетаващи изключителния професионализъм в своята област с цялостен духовен мироглед и широки интереси в различни области от знанието. Това я родееше с великия Борис Христов, към когото тя се отнасяше с чувство на дълбоко възхищение и преклонение. През последните години от своя живот Кристина Горанчева беше координатор на провежданата ежегодно в София пролетна лектория "Единство на времената" - форум, който всяка година събираше видни български интелектуалци - Карандаш, Вера Ганчева, Мони Алмалех, Цветан Теофанов, Орлин Стефанов, Ерика Лазарова, Нина Димитрова и много други. Интересът към най-дълбоките въпроси на за битието на човека и взаимоотношенията му с Бог стана причина тя да запише магистратура по богословие в СУ, която поради скоропостижната ѝ смърт остана незавършена...

Днес, на 17 август, Кристина Горанчева щеше да навърши 67 години... Трудно ни е да повярваме, че вече не е сред нас. Споменът за общуването ни, светлото вдъхновение, получено от нея, ще остане завинаги в сърцата ни.

Поклон пред светлата ѝ памет!

 

Сдружение "Нова палитра"