ПУБЛИЦИСТИКА
|
|
ПУБЛИЦИСТИКА |
|
|
Рудолф Лившиц УРОКЪТ НА РУСИЯ ЗА СВЕТА
Историята на всяка страна, на всеки народ е по своему поучителна. Във всяка частна история можем да намерим урок - може и не много важен - за целия свят, във всяка частна история можем да прочетем наставление за бъдните поколения. Не представлява изключение и руската история. Няма да разглеждаме целия многовековен път на Русия, да вземем само съветския период на нейното развитие. Русия в облика на Съветския съюз даде на света изключително важен урок, може би главния урок, който ще бъде необходим на човечеството през следващите векове. Той е особено нагледен сега, когато в резултат на пазарно-демократичните реформи Русия "се завърна в лоното на световната цивилизация" в качеството на вселенска просякиня, с разрушена икономика, обрано население, чудовищна социална поляризация и разгул на престъпността. Съветският тип жизнено устройство при всички негови минуси притежаваше една кардинална особеност, която непременно ще стане обект на съсредоточено внимание от страна на потомците, наистина, при условие, че те пожелаят да оцелеят. За тази особеност ще поговорим малко по-късно, а засега ще констатираме факта, че световната общност стремително се приближава към кръстопът. Единият път води към всеобща гибел, другият - към самоограничаване. Съвременното човечество, взето като цяло, е потребителски-хедонистично ориентирано. Системата от ценности и приоритети е построена в него така, че да живееш по-добре означава да притежаваш повече. Изборът между битието и притежаването е направен в полза на последното. Съвременният тип цивилизация насочва човека към безгранично увеличаване на потреблението. Но съществуват естествени граници на потреблението. Има сериозни основания да се смята, че човечеството вече е преминало тези граници. В днешно време както сред теоретиците, така и на нивото на масовото съзнание преобладава възгледът, според който усъвършенстването на технологиите открива перспективата за съществено снижаване на антропогенното въздействие върху природата. Внедряването на ресурсоспестяващи и безотпадъчни технологии, снижаването на енергоемкостта на машините и производственото оборудване и т.н. дава, според тях, възможност човекът да бъде "прилепен" към природата. Своя теоретично завършен израз тази позиция намира в концепцията за коеволюцията. Привържениците на тази концепция считат за осъществима идеята за съгласуване на природните ритми и процеси с ритмите и процесите на обществото без отказ от потребителско-хедонистичната ориентация. Обща мирогледна предпоставка за една толкова оптимистична оценка на перспективите за развитие на човечеството е идеята за това, че човекът представлява необходимо същество във Вселената. Тази идея е всъщност друг израз на представата за човека като венец на творението. Разбира се, доста е приятно да се чувстваш не "трепереща твар", а най-прекрасното цвете на еволюцията, но доколко е обосновано това наше добро мнение за самите себе си? Не доказва ли наличието на екологичния проблем само по себе си факта на чуждородност на човека спрямо живия космос на планетата? (Във всеки случай, отвъд определени предели.) Ако това е така, ако човекът наистина е чуждороден за биосферата, тогава всяко негово въздействие върху планетата й нанася вреда. И няма значение какво именно правим - дали извличаме въглеводороди от земната кора, разораваме почвите или изсичаме горите. (И дори когато ги засаждаме. Но последната теза изисква специално обосноваване.) Във всички случаи ние нахлуваме в нагласените от еволюцията трофични вериги и дезорганизираме ансамбъла на биологичното взаимодействие. Този факт означава, че никакво технологично усъвършенстване няма да доведе до решаването на екологичния проблем. Дори ако затворим всички технологични процеси и постигнем превръщането на цялото въвлечено в техническа преработка вещество в полезни за човека продукти, с нищо няма да подобрим екологичната ситуация на планетата. За нас отпадък е само онова вещество, което представлява страничен резултат от човешката дейност. Така изхвърлените газове, които се образуват при движение, ние възприемаме като отпадъчни, а самият автомобил не ни се струва отпадък. Но за природата не съществува разлика между онези вещества и процеси, които съвпадат с целта на човешката дейност, и продуктите, които се появяват без участието на неговата воля и желание. Така че работата не е във формата и начините на използване на природните ресурси, а в самия факт на тяхната експлоатация, по-точно казано - в мащабите на последната. Всяко увеличаване на потреблението (отвъд определени, много тесни рамки, които човечеството отдавна е надминало) означава усилване на антропогенното натоварване върху биосферата и приближава момента на необратимо разрушаване на природната среда. И никакви хитрини на техниката и технологията не са в състояние променят характера на тази наистина трагична ситуация. Оттук произтича неоспоримият извод, че спасението на човечеството се състои във Великия Отказ - отказа от приоритета на ценностите на материалното преуспяване спрямо ценностите на духовното самоусъвършенстване. Съветският опит на жизнено устройство, който в това отношение наследява вековната руска традиция, въплъщава в себе си идеята за примата на духовното развитие на личността над материалните условия за нейното съществуване. Следва да отбележим, че съветското общество в посочения смисъл беше съвсем не единственото и далеч не уникално. Всъщност, такова е всяко едно традиционно (незападно) общество. Такова беше и обществото на Запад преди той да стане Запада, който познаваме. Уникалността на съветския опит е в друго: тук за пръв път беше направен опит да се съвмести отказът от преследване на богатство с обезпечаването на базовите жизнени потребности на всички без изключение. Създаването на разкошен живот за малцина е задача, решима без всякакви усилия. Ако предоставим на социалната стихия да тече според собственото си желание, тя ще доведе до появата на общество, в което богатството на едни се купува с цената на нищетата и деградацията на други. Слоят от богати хора може да се разширява с времето и самите критерии за бедност могат да се променят. Например на Запад човек, който притежава собствен автомобил, може да смята себе си за беден и да влиза в категорията на бедните. Тези и други подобни факти посочват съвременните либерали от типа на Ф. Хайек, отстоявайки принципа laissez-faire и подлагайки на критика идеята на социализма. Либералите обаче не са в състояние да отрекат факта, че нито едно реално съществуващо капиталистическо общество не е успяло да ликвидира полюса на бедността. Една трета от населението живее под чертата на бедността и никакво увеличаване на потока от материални блага не е в състояние да промени това съотношение. За да се обезпечи разумна заможност за всички, е необходимо развитие по пътя на социализма. Реалният опит на съветското жизнено устройство сочи някои съществени черти на обществото, което трябва да бъде построено в бъдеще. Приетите в Съветския съюз принципи за решаване на най-важните проблеми на обезпечаването на базовите условия на живот за цялото население се диктуваха от два фактора: на първо място, колективистично-уравнителният идеал, характерен за традиционното общество, и на второ, от конкретните условия, в които този идеал се осъществяваше на дело. Първото ще приемем за очевидно и ще го оставим без коментар, ще се спрем специално върху второто. Да вземем например такъв важен социален въпрос като жилищния проблем. Когато се появи възможността да се разгърне масово жилищно строителство (края на 50-те), пред обществото съществуваше избор между два варианта. Първият вариант беше да се повтори западния път и да се акцентира върху строителството на индивидуални домове за всяко семейство. Вторият - да се изградят многоетажни жилищни сгради, пригодени за живеене на значително количество семейства. Беше избран, както е известно, вторият път, и сега, четири десетилетия по-късно, можем с увереност да кажем, че това е бил правилният избор. Съветското общество не тръгна да настига западните стандарти на потребление, затова в най-кратък срок за цялото население бяха създадени жилищни условия, осигуряващи съвременен бит. И с това възникнаха минимално необходимите условия за отдих, общуване и творчество. Най-важното се състои в това, че решаването като цяло на жилищния проблем в Съветския съюз беше достигнато с цената на минимални екологични разноски. В суровия климат на страната, когато жилището трябва да се отоплява шест-седем месеца, ако не и повече, в годината, апартамент в многоквартирна жилищна сграда изразходва няколко пъти по-малко енергия, отколкото отделна къща със същата площ. И това обстоятелство, отчитайки ограничеността на природните ресурси и крехкостта на северната природа, представлява решаващ довод в полза именно на такъв тип жилище. Но нали ограничеността на ресурсите е особеност не само на Русия и дори не толкова на Русия. Нашата страна именно в този смисъл се намира в много по-благоприятно положение, отколкото повечето други страни. Северната природа е по-ранима от природата на тропиците и субтропиците, но нали всяка една природна екосистема е уязвима. Ситуацията в Русия е всъщност релефен образ на ситуацията в света. Русия е портрет на целия свят, не фотография, а именно портрет, в който са акцентирани характерните черти на изобразявания обект и е изявено онова, което представлява неговата истинска същност. Колкото по-големи са успехите на техногенната цивилизация, толкова по-близо е мигът, когато бунтът на природата срещу нея ще вземе непосредствено-катастрофални форми. За да оцелее, човечеството ще трябва да усвои онзи тип жизнено устройство, който вече беше апробиран в Съветска Русия. Ако говорим обобщено, човечеството ще трябва да усвои колективни форми на осигуряване на базовите условия за жизнена дейност. Например, ще бъде необходимо да се развива общественият транспорт вместо индивидуалния. В Русия общественият транспорт получи приоритетно развитие поради нейната бедност. Вътрешноградските транспортни системи, междуградските и междурегионални средства за връзка осигуряваха удовлетворяването на една такава важна важна човешка потребност, каквато е потребността от общуване. В пределите на Съветския съюз беше създадено (при минимални материални възможности) единно информационно пространство и - което е не по-малко съществено - единно пространство на общуване. Жителят на Магадан или Петропавловск-Камчатски не губеше живите връзки със своите приятели и роднини в Москва, Ленинград, Киев. редовно се събираха научни конференции на най-различно ниво и с най-различен профил. Ценността на конференцията не е в отчитането на някакви резултати и приемане на решения, а в общуването. А то, според класическата теза на Екзюпери, представлява единственият разкош на света. И така, в какво се състои ценността на съветския опит за бъдещото човечество? Иначе казано, в какво се състои основният урок на съветския период за света? В това, че Русия доказа принципната възможност да се построи общество, в което ценността на материалното преуспяване е подчинена на ценността на духовното саморазвитие - общество, в което при това са осигурени базовите жизнени потребности на цялото население при минимален антропогенен натиск върху природната среда. Намерен е и конкретният начин за осигуряване на посочените базови жизнени потребности - развитието на колективните форми на потребление. Съветският опит беше насилствено прекъснат и стана достояние на историята. Но той не потъна в Лета, колкото и да се опитват да ни уверят в обратното. С изострянето на противоречията на западната цивилизация, с умножаването на признаците на екологичната катастрофа, съветският опит ще привлича все повече и повече вниманието на изследователите. Може би именно той ще даде в бъдеще на човечеството шанс за спасение. юли 1998 г. За автора Проф. Рудолф Лифшиц е роден през 1947 г. Доктор на философските науки, ръководител на катедрата по философия в Държавния педагогически университет в гр. Комсомолск-на-Амур, Русия, народен кореспондент на вестник "Советская Россия". Автор е на около 150 научни публикации, както и на множество публицистични статии в периодичния печат, които заслужено му отреждат място сред най-известните руски публицисти. Много от текстовете на Рудолф Лившиц са достъпни на руски език в интернет на адрес http://demshiza.narod.ru .
|
||
|
|
|
|
|
© Рудолф Лившиц. ©
Бойко Златев,
превод.
Публикувано в
|
|