СЪВРЕМЕННА ПОЕЗИЯ

Бр. II - 2008 (32)


 

 

Емилиан Лалев

СТИХОТВОРЕНИЯ

Идеите

Те живеят в абстрактен свят, преди нещата да се свържат в реалност; Свят без понятия. За да се появят в нашия свят, трябва да приемат ограниченията му – почти на шега. А при тях дори те самите не са отделни. Ние споделяме тяхната земя и понякога успяваме да ги нарисуваме. Но за хората тези рисунки са неопределени и винаги могат да се разберат и в противоположния им смисъл. Имаме нужда от доказателство и то съществува...

 

 

*     *     *

Всичко се навързва

в красив танц на съвпадения

по време на вдъхновението.

 

 

 

Смаляване на информацията

 

1.

Излишно претоварени машини

правят грешки без да ги обичаме

и не ги разбираме.

Информацията се топи,

когато е еднаква за всички...

 

2.

Еднаквите неща,

дето са в различни части на твоя ум,

се търсят едно – друго и страдат.

Бог се явява във всяко разклонение на душата ти,

където допуснеш светлина;

Така постигаш своя шанс

да се обединиш

и да се научиш да се завръщаш

от пътищата на заблудата.

 

 

 

*     *     *

 

Поместѝ се в потока –

всеки гласен звук звучи безкрайно!

Там между нещата няма граница.

 

 

 

Кубчето на Рубик

 

Разграничавам външното от вътрешното в мен:

Математиката от Истината.

Ако построя един затворен куб, той е един малък свят,

в който се минава през този;

абстракция, идеалният мъртъв артефакт

на разума.

 

 

 

*     *     *

 

Те се подготвят

за дръзката стъпка

да затворят вратите си

в замяна на опиянението

от недостижимостта

и заключването

на непоносимите мисли.

 

 

 

 

*     *     *

Не ни е позволено да мислим

за това, за което нямаме думи.


 

 

 
 

 

 

    

 


© Емилиан Лалев. Публикувано в  на: 14.07.2008.

Бр. II - 2008 (32)