130 години от рождението на П.К.Яворов (1878-1915)
|
|
130 години от рождението на П.К.Яворов (1878-1915) |
|
 П. К. Яворов (1878-1915) |
П. К. Яворов
ЗАВЕТ
Един завет, о братя, ще оставя: умра ли в мир – нещастник, или свърша честит в борба – недейте ме заравя при другите, в пръстта, за черви мърша.
Свещен завет, свещено да се пази: чрез огън в прах трупа ми превърнете... Посред море, на бури и талази – и само тям праха ми поверете.
НИРВАНА
Б.Пеневу
Спят вечните води, безбрежните води – бездънни, но в тях се не оглеждат небесата звездни, и бродим ний наоколо безсънни, и тръпнем пред безмлъвните им бездни.
Спят вечните води, бездънните води – безбрежни, над тях се не навеждат хоризонти мрачни... И впиваме ний поглед безнадеждни, и тръпнем пред догадките си здрачни.
Предвечните води, всевечните води – кристални, бездънни и безбрежни, призивно прохладни... Но страх ни е да пием, нас – страдални, безсънни, безнадеждни, знойно жадни.
* * *
Не дирих радости в живота, не дирих ветрища и прах, ала и някоя Голгота едва ли нявга обещах.
В света живях с мечта избрана, живях в неземен идеал: земята чужда ми остана, макар че туй ни съм желал.
И гост на хората – отдавна, с усмивка бледа на уста, възвих в пътеката най-равна към пътните врата...
* * *
Невинност свята – орхидея на звездни самоти... Иди, мечта, иди при нея, - идете, хиляди мечти! И нека в нейната обител най-смелата от вас замести ангела-хранител: да бди тревожна всеки час. И там – смирени монахини с наведени очи – богослужете дни, години: сред благовонност и мечти... Иди, мечта – мечти, носете сняг – лилии в ръце... На макът кървав цветовете остават в моето сърце!
|
|
|
|
|
|
|
Публикувано в
|
|