СЪВРЕМЕННА ПОЕЗИЯ
|
|
СЪВРЕМЕННА ПОЕЗИЯ |
|
|
Вероника Илкова ПРИЗНАНИЕ В памет на Папа Йоан Павел II
Търсачите на чудеса обезумяха, когато ти си тръгна завинаги от този свят без доказателство, че си светец.
Архиепископите съчиняваха знамения със твоето явяване в съня им. Тревожни монсенъорите конфабулираха с историите на мними изцелени от твоята ръка или молитва. А кардиналите променяха Закона за Светостта, макар да е неписан И само Бог да има власт над него.
А хората събрани като гълъби във шепите на древния площад не спираха да вярват в добротата ти, не спираха да те зоват и мъртъв да бдиш над топлината и мира им.
Как странно е, че Църквата забравя онуй, което помним ний, миряните:
Вълшебството на твоите молитви бе в простотата на изречените думи А силата им бе, че ни събираше.
Ти не остана чужд на никого. Отиде сам при тез, що те извикаха, за да усетят близостта на вярата и да прекрачат „Прага на надеждата”.
Подаде сам ръка, за да простиш на „звяра сив”, затуй, че пи от раните ти, за да намери мир.
И до последния си дъх вървя като пастир пред стадото си И бдеше над света, докато той очакваше смъртта ти.
Не знаем ний неуките, които виждаме единствено със нашите сърца, кое е свято. Но знаем, че са малко смъртните, които носят Божията милост и като теб превръщат я за нас в любов човешка.
|
||
|
|
|
|
|
© Вероника Илкова .Публикувано в
|
|