65 години от рождението на Людмила Живкова (1942-1981)

Бр.29/май-юли 2007

“Човечеството е натрупало огромни познания в различни области на живота, които без съмнение, ще се разширяват. Ще се усилват тенденциите за комплексен и универсален анализ на протичащите природни процеси и явления. За да може отделният индивид да бъде в състояние да усвои и асимилира такъв значителен обем от знания за природата, човека и обществото, необходимо е още по-широко да бъдат въведени в практиката новите форми и методи на обучение, като се започне от ранна възраст, целенасочено и постоянно попълвайки и разширявайки обема от знания и опит на човека.

“Висшата и крайна цел на човешкото съществуване е непосредствено свързана с необходимостта от всестранно хармонично развитие на човека и обществото. Да се изучават и овладяват законите, принципите и закономерностите, действащи в природата, за да се умее да се променя действителността по законите на красотата - това е най-прекрасната цел за човека, достойна за него като разумно  живо същество.”

“Процесът на развитие е невъзможен без постоянното усъвършенстване. Тази насъщна необходимост произтича от самото понятие на еволюцията. Природата и човекът неуморно ще разкриват и разгръщат своите потенциални  сили и възможности. Самата мисъл за усъвършенстване трябва да поражда радост, а творчеството и трудът – да доставя удоволствие.”

“За да могат човешкият индивид и обществото като цяло непрекъснато да развиват и усъвършенстват своите потенциални сили, възможности и способности, които се таят в тях, необходимо е да се разшири базата, на която се формира и развива съзнанието; да се изучат и целенасочено да се използват основните принципи и закономерности, действащи и проявяващи се  в процеса на развитие и еволюция на човека; да се осъзнае  природата и същността на  заложеното във всеки индивид творческо начало, чрез пробуждането и целенасоченото разкриване на което е възможно непрекъснатото динамично и неотстъпно усъвършенстване на човечеството, превръщането на труда от външно обусловена принуда в съзнателна творческа необходимост и потребност. Такава трансформация на труда в творческа вътрешна потребност е непосредствено свързана с проблема за разностранното и хармонично развитие на личността, с всестранното и универсално формиране на човешкото съзнание, с разработването на научнообоснован комплексен метод за разширяване и усъвършенстване на способностите на човешката личност и нейното съзнание към възприятие.”

“Крайната цел на естетическото възпитание е формирането на всестранно развита хармоничана  човешка личност и общество по законите на красотата, изменение и трансформиране на действителността от самия човек по законите на красотата.”

“Пробуждането на потенциалното творческо начало, заложено във всеки индивид е необходимо условие за непрестанното развите на съзнанието, превръщането на труда в творческа необходимост, формирането на необходимите качества и особености на личността, която ще твори и съзидава по законите на красотата.”

 “Стремежът към истина и красотата на дръзновението ще разкрепости човешката мисъл и съзнание, ще освободи от предразсъдъците миналото, ограничеността на  дребнавото и сиво егоцентрично съзнание, ще въоръжи с мъжество, ще призове към лоялност. И при такива условия в изследователят ще се появи вяра в собствените сили и възможности, и тогава той съзнателно ще защитава живота по законите  на красотата.”

“Никой не може да определи предела на развитие на еволюцията. С утвърждаването на необходимостта  от усъвършенстване на  човека неговият  труд ще се превърне във вътрешна потребност. От ранна възраст хората ще се учат как да разкриват и организират своите способности, целенасоченото управление на своя умствено-емоционален и психически живот, съзнателното му интегриране с най-висшите цели и идеали на живота.”

“Съприкосновението с красотата ще стане  необходима предпоставка, постоянно изменяща и трансформираща съзнанието, внасяща нов опит и знание. Самостоятелно развиващият  се индивид, който неизменно ще  преследва своята цел и в името на красотата и истината  ще преодолява неизбежните трудности и изпитания, срещащи се  в процеса на развитие, ще организира и  превръща в монолитна  цялост отделните елементи на съзнанието, които те носят, съзнателно ще жертва всичко най-хубаво което той има, в името на еволюцията на цялото човечество, в името  на общото благо. В хода на този непрекъснат процес  на развитие  всеки труженик ще стане творец и създател. В процеса на колективното съществуване и обществения труд той съзнателно ще внася своя творчески принос в изменението на действителността по законите на красотата.”

 “Изкуството винаги е било, е и ще бъде  мощно средство  за формиране и изменение на  индивида и цялото общество. И като такова то винаги ще се утвърждава и ще заеме полагащото му се място в развитието на човешкото общество.”

“Самото  понятие “култура” съдържа в себе си  многоаспектната  природна и общочовешка дейност, разкриваща се в процеса на еволюцията. Това е безсъзнателен или съзнателен  стремеж на всички същества  към светлина, към истина и красота. Културата е неразривно свързана с понятието еволюция, а еволюцията е немислима без стремеж към истината. И двете понятия са тъждествени на движението. Спираловидният процес на еволюцията, проявяващ своите възможности винаги на по-високо равнище,  в неразривната верига на развитие може да се разглежда от различни гледни точки: от космическа, природна, историческа, общочовешка, дивидуална и т.н. Но независимо от това под какъв зрителен ъгъл ние ще разглеждаме  еволюцията, тя винаги  е немислима  без културата, без приемането  и утвърждаването на  развитието  и усъвършенстването като  неизбежни универсално действащи закони.” 

“Историята познава не малко примери на разностранно развити личности.  И няма  да има преувеличение ако кажем, че с редки  изключения  интелектуалните и  духовни достижения  на тези личности, техните заслуги в развитието  на една  или няколко области на живота не винаги са срещали пълно одобрение и разбиране от съвременниците.

Няма да се спираме на  причините  за тези така често повтарящи се явления  в историята на човешкия род. Но можем определено да кажем, че това е  естествена  закономерност на еволюцията, тъй като  мисълта и съзнанието  на водещите  хора с десетилетия, а понякога  с векове са изпреварвали развитието на редовите индивиди, които не са били  в състояние да поберат в своето съзнание новото. Ето защо неизбежна  и естествена реакция в подобни случаи е било  или отрицанието, или неоценяване на  новаторството, а в най-лошия случай - борба против всичко ново  и прогресивно.

Но, въпреки всичките трудности, в които са се развивали и творили  тези личности, техният стремеж към постигане на истината, тяхната вяра във висшата цел  на живота винаги са тържествували. Уместно е да се зададе въпросът: от какви източници са черпали своята сила и мъжество тези хора? Каква причина  ги  е карала  да вървят против течението, против тези очевидни  условия, в които  се развива обществото и останалите индивиди, за да разкрият обективно съществуващите закони  и закономерности на природата, човешката и обществена практика?

Отговорът  на  този въпрос  може да бъде само един: реално знание на самите тези закони и процеси, осъзнаване на необходимостта от движение, разбиране на неизбежността на еволюцията, както и високата морална отговорност  за съдбата на човечеството, безкористната самоотверженост и любов към своето дело в името на тържеството  на истината, красотата и хуманността.

Илюзия би било да се счита, че подобни примери се отнасят  само към  далечното или недалечно минало. Да се разсъждава от такива позиции – по  същество е равносилно  на незнание на редица обективно действащи  закони и закономерности, свързани със същността и характера  на самия еволюционен процес – както в природата, така и в обществото, нежелание за съобразяване с тях.”

Публикувано в  на: 29.07.2007.

Бр.29/май-юли 2007