СЪВРЕМЕННА ПОЕЗИЯ
|
|
СЪВРЕМЕННА ПОЕЗИЯ |
|
Вероника Илкова
АНГЕЛЪТ И ПИЛИГРИМЪТ
|
Нещо в утрото му каза - този ден ще е последен. Пътят му едва вървеше, сенките дойдоха много- вятърът не ги прогони И от крепостта зад него слънцето се вдигна трудно.
Той закри с ръка челото и погледна към небето, там една дъга блестеше. Нещо в нея му подсказа, че е спусната за него.
Пилигримът коленичи и остави своите дрехи, мъничкото си вързопче с книгите и хляба черен, трите скътани монети и тръстиковата флейта Пилигримът се изправи... и остави своето тяло, легнало на кръстопътя
По дъгата слезе ангел и душата му прегърна
Тя неволно потрепери...
Ангелът крила размаха, но се спря от туй очуден: – От какво трепериш, братко? – Студ – отвърна пилигримът – Не усещаш ли как грея? – каза ласкав серафимът – Светлината ти не топли – рече зъзнейки човекът – А не те ли сгря дъхът ми? – От крилата ти замръзнах. – Ами пламъкът в гласа ми...? – ...Шепне ледени молитви.
Ангелът попита тъжно: – Как душата ти да сгрея? Пилигримът отговори: – Виждаш ли онази флейта? Остави ме да посвиря и ще си отида с тебе, щом мелодията свърши и дъхът ми там остане...
Там, на края на дъгата кротко ангелът застана като в земен сън усетил песента на пилигрима Кротко ангелът стоеше, очарован и безмълвен
И крилете на гърба му се стопиха неусетно А сиянието му ярко беше изгревът отвътре- от сърцето му гореше. Думите, родени в него, със дъха му разцъфтяха
А от звездното си царство Господ гледаше усмихнат Своите две чада невинни Ангелът и пилигримът, пеещи на кръстопътя.
Докато дъгата бавно се прибираше в небето.
|
||
|
|
|
©
Вероника Илкова. Публикувано в
|
|