150 години от рождението на Стоян Михайловски

Бр.22/януари 2006

ЛАМА САБАХТАНИ

Тежи ми, Боже, кръста на живота,

духа ми скръб обсажда, гина веч...

И виждам те - на твоята Голгота -,

и шепна твоята предсмъртна реч.

Живях в тълпите сам - не ме разбраха.

В мен всичко светло, всичко в мен добро

раздадох го... душата ми обраха,

- оставиха ми черното тегло...

Посях любов - пожънах срам, вражди!

Напущам веч световните стъгди

и в теб подирям, Господи, подслона!

Тъй ястреб, от ловеца повален,

издъхва в някой кът усамотен -

с очи, обърнати към небосклона.

КРАЙВЕКОВНО ТЛЕНИЕ

Епоха на разкапалост!... Век на душевно тление!

Ни Идеал, - ни Идол!... Свяст, блян, всичко е разбито!

В душа пресищане и скръб, а в разума съмнение!

Което беше светло, днес е в тъмноти обвито!

Горчив анализ подкопа догмати и начала!

Прибежище - във никакви ученья - няма трайно!

Морал, преданье, правда, ред - са мода отживяла!

Във Лабиринт от Знания загина всичко знайно!

... О, като жалко купище от черни развалини,

пред нас стоят Идеите, на тисящи години!...

Духовната - издигната от рой народи - сграда,

върху ни, сякаш с пъклен шум и разгромленье пада!

И сякаш че, - от смрадност всесветовна задушени,

в нас воля и желанье са вече умъртвени!

ИЗ "КНИГА НА РОБИТЕ"

Рая на върлата безхлебица, чер рой,

вий що се раждате на бунище - и мрете

чрез буна, дриплювци, вий чийто глас е вой,

низвергнат Хамов род, неволна сиромаш,

над вас и слънцето веч гачели не свети,

- а Божий мир е ваш - цял целеничек ваш!!

Аз ви не уча да презирате тоз свят,

да устремите към небето мисълта си, -

о хора с бузи хлътнали и с тънък врат!

Една поука вий ще чуете от мен:-

поискайте от всяка благота частта си,

поискайте свърталище на белий ден...

Вземете силом туй, което е било

за вас създадено, за вас предназначено;

назве ли някой делото ви грешно, зло

кажете му, че за народа няма грях,

че всенародното желанье е свещено,

и че несправедлив закон е шепа прах!

Властителство недей търпя над свойта власт,

веление недей търпя над свойта воля,-

светий народний пълко! Ти си люден пласт,

над който се издигат пирамиди смет -

тиранства! О, бъди смел в своята неволя,

размърдай се, от мощна ненавист обзет!

Ще рухне всичко - трухъл храм ще се срути:

и огрев нов тогаз духа ти ще съгрее,

и изгрев нов тогаз над теб ще заблести!        

ИЗ "КНИГА ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД"

(ШЕСТИЙ ДЕН, І)

"Бюджетоедите" - ти ги познаваш:

Шехюлислям и Садразам: пазител

на Августейшия Мюхюр, началник

на високодържавните бесачи;

Паши първостепенни, първокласни

Молли, високородни Миралаи,

валии днешни, бивши или бъдни;

Съветници и Съдници върховни;

потомци на велможи, именити

законодатели и богословци:

сиятелнейши царски чибукчии

и високомонаршески лакеи;

Велик придворен песник и мислител;

Теляк на Отоманската корона;

Велик Пантофладжия и Хранител

на царските халати и шалвари;

Имперский пръв Лала, Сюйтарии

Байрамски, царедворски байрактарин,

Пръв Сънотълкувател, Баш Оланин,

Протокичек Ислямски, предводител

на тъпанари, пръв Евнух Сарайски

и автократорски Кадаифчия;

най-после, тази паплач от службаши,

негодни веч, на пенсия излезли,

сиреч заслужили да си починат

от дълголетната си отпочивка...

Публикувано в  на: 19.01.2006.

Бр.22/януари 2006