150 години от рождението на Стоян Михайловски

Бр.22/януари 2006

1

     Не бивайте прекалено строги към лошите хора.

     Както слепците не се лишават самоволно от зрение - лошите хора не се вдават в лошотия по решение предварително обсъдено.

     Те биват лоши по невежество, по някаква недостатъчност и непълнота на тяхното духовно устройство, по някаква повреда в уредбата на техния вътрешен живот.

     Те не знаят що е добро - и не могат да пожелават онова, което е неизвестно тям.

     Те не са способни да разберат тази истина - че пътят на длъжността - и пътят, който води към духовно усъвършенстване - са един и същ път и че само в този път човешкото същество намира покой дълготраен и доброчестина неизменна.

     Те не могат да си дават отчет, че както яденето хляб е последица на сеенето жито - тъй добруването е последица на добротворство.

     Нека бъдем милостиви към тях - както сме милостиви към робите.

     Лошият човек е роб.

     Той е роб на своите плътски инстинкти, роб на своите диви влечения, роб на своята психическа разнебитеност.

     Той е самозаробен. Той е потисник и насилник сам на себе си.

     Избава за него би имало само една - да предприеме борба, люта и всеминутна борба против себе си, да победи себе си, да пресъздаде себе си!

     Но това той не може да направи. Такъв, какъвто е, той харесва себе си.

     Робът е непоправим, когато обикне своето робство.

2

     Две са силите, които се сражават против принципа на злото в земните среди: студената разумност и пламенната добрина.

     И злото продължава да вирее, да беснее.

     То вирее и беснее затова - защото студената разумност, за да излезе победителка, има нужда от помощта на пламенната добрина; и от своя страна, пламенната добрина, за да одържи върх, има потреба от другаруване със студената разумност.

     Студена разумност и пламенна добрина са двете половини на мъдростта... Когато те престанат да действат отделно, - когато се съединят и образуват пълна мъдрост, - злото ще се види навеки победено!

3

     - Сократе, има ли зло в света?

     - Злото е добро, което ние не смогваме да разбереме...

     - Но съгласи се, мъдрецо, че в светотворението са били извършени или допуснати работи, които не можем да наречеме иначе освен грешки...

     - Дай ми един пример...

     - Тъмата, например... Явно и неоспоримо е, че светлостта, че виделината е една живоносна мощ, едно драгоценно украшение на всемира... А щом е тъй, за какво е била потребна тъмата, която е отрицание на виделината?

     - Младий човече, само защото има тъми, знаеме какво нещо е виделина, - оценяваме и обичаме виделината!

4

     Стремежът към съвършенство не е друго нещо, освен възход от недобро към добро, от по-добро към най-добро, и прочее.

     Народната поговорка всяко зло за добро значи, че в зародиша на всяко добро има недобро.

     Злото - това е смет, тор.

     Торът е зловонен. Но той помага на цветята да цъвнуват и да пръскат по въздуха благоухания.

5

     Тесногръд сектант е по-опасен от обикновен злодеец.

     Злодеецът съзнава, че върши престъпни дела - и ги върши само когато очаква някаква облага от тях.

     Сектантът - който превръща своята омраза в социална доктрина, който си създава свой частен морал от своите предразсъдъци и заблуди - и за когото истината не е никога такава, каквато тя може да бъде, а е такава, каквато нему се иска да бъде - сектантът е способен да подновява всеки ден своите грозни посегателства, и да върши зло само от любов към злото.

     Злодеецът може да почувства умора...

     Сектантът си остава до края на живота си неуморим!

6

     Доброто и злото не са - и не могат да бъдат - друго нещо освен нашето участие в доброчестината или злочестината на ближните ни.

7

     Есенцията на добродетелта и мъдростта е борбата със злото.

     Мъдър човек, който стои със скръстени ръце - е като любител на природата, който задоволява своята наклонност чрез съзерцание на картини, изображаващи градини, лесове и реки.

8

     - Сократе, колкото и да се мъча да вярвам в доброто, аз неволно се питам: где е доброто без злото?

     - Поправи това питане така: где е злото без доброто?

     - Но навсякъде добрите работи биват съпровождани или окръжени от лоши. Трендафилът има бодли.

     - Наместо да речеш: трендафилът има бодли, кажи: бодлите имат трендафил!

     - Навсякъде гледаме упадък, провала. Времето прави да вехнат цветята.

     - Да. Но времето прави да зреят житата.

     - Хали и бури донасят опустошение!

     - Хали и бури донасят освежение.

     - Човек е волен само, за да пакости на ближния си.

     - Ако не беше волен да пакости на ближния си - той не би проявил никакво достойнство, когато се жертва за него.

9

     Всяко зло за добро - ето най-великата истина, която разумното човешко същество е могло да формулира.

     И действително, щеше ли да има мъдрост, ако нямаше буйни страсти? Не е ли горчивата опитност, която поражда предвидливост?

10

     Истинското щастие изхожда от покоя на сърцето.

     А покоят на сърцето изхожда от добрината.

     Зъл човек - това е дословно човек, който денонощно прави съзаклятия против себе си, против своята репутация, против своето положение в обществото, против своя волен и спокоен труд, против своя дом.

     Зъл човек прилича на отровна течност - която най-напред отравя съда, в който се намира.

11

     Най-нещастен човек е оня, който няма вяра в една свръхчовешка правда, способна да поправи грешките и заблудите на човешката правда.

     За такъв човек няма убежище, когато груби, невежествени и зли хора се опитват да го почернят и обезславят.

     Прекланям глава пред всемогъществото на злото, си дума той...

12

     Нека борбата против злото да не ви плаши; тя не изтощава доблестните човеци - а наопаки, укрепява ги.

13

     Лош човек върши зло от любов към злото.

     Слабодушен и безволен човек злотворствува дори и когато не обича злото...

14

     Търси вътре в себе си един тъмен и незнаен кът - едно местенце в душата ти, недостъпно за никакви възмущения, вълнения и тревоти, и закопай тамо всеки спомен за злото, което си претърпял от хората.

     Това като направиш, цветът на лицето ти ще бъде неизменно свеж - и блага усмивка ще се показва повсеминутно на устните ти.

15

     - Аз съм справедлив, затуй съм безмилостен, казал веднъж Дионисий, старовековният сиракузски властелин, като подписал една смъртна присъда.

     Един стар мъдрец, съветник на властелина, му възразил:

     - Това е толкова вярно, колкото би било вярно да речеш, че си безмилостен, и затова си справедлив!

     - Защо не? - отвърнал гневно Дионисий... - Да нямаш милост при изпълнението на дълга си, това не значи ли, че поставяш дълга си по-високо от всичко?

     - Не се гневи, царю! - продължил да възразява мъдрецът - Справедливи сме само тогава, когато сме човеколюбиви... Няма по-опасен съдник от онзи, който се старае да премахне любовта от правдата... И лъже се, горко се лъже онзи властник, който дума, че милее за съдбините на човечеството - ако той не милее за участта на всяко човешко същество отделно...

     Дионисий дълбоко се замислил.

     После той скъсал смъртната присъда, която бил подписал - и промълвил:

     - Да, така е, драгий мой съветниче... добродетел има само една - добрината! Правда има само една - добрината!

16

     Добротворство трябва да почва от вяра в доброто.

     Мнозина думат:

     - Няма управия нигде, ни тук на земята, ни там на небето!

     Бъдете уверени, че който говори така, избягва - или ще хване скоро да избягва - всеки добър случай да помага за тържеството на правдата!

17

     От всичките нравствено-духовни сили на човека, оная която най-скоро достига целта си, в борбите на живота, е добрината.

18

     Добрината трябва да дохожда преди знанието, както чистотата трябва да дохожда преди украшението.

19

     Направи каквото ти диктуват съвестта ти и разумът ти и ако твоите опити и усилия излезнат несполучливи - не се отчайвай: Бог привършва винаги добрите дела, на които нашата слабост не смогва да даде щастлив край!

20

    Хубост произвежда в нас омая, гений възбужда в нас възхищение. Привлича ни и ни привързва завинаги само добрината.

21

     Внимавайте да не би - чрез прекалености - да превърнете добрите си качества в недостатъци.

     Не забравяйте, че много пъти по-доброто е враг на доброто.

22

     Нека добре да всадиме в сърцето си тая велика теоретическа истина - че тържеството на доброто се изкупува с ред мъчила - и че тъгата е път, през който трябва непременно да мине онзи, който иска да овладее дълготрайна жизнерадост!

23

     Разумът предлага.

     Сърцето одобрява.

     Разумът дава план.

     Сърцето дава енергия.

     Разумът посочва средствата, - сърцето ги приготвя.

     Разумът предвижда пречките, - сърцето ги премахва.

     И само при такова сътрудничество и съратничество между разум и сърце - добрата замисъл може да се превърне в добро дело.

24

     Историята не ни дава нито един пример от човешки живот неизменно радостен, напълно щастлив; но тя ни казва имената на хиляди хора, които са прекарали живота си в служене на човечеството - и които са задоволявали чрез такова служене всичките искания на своята съвест и на своя разум.

     А от това можем да заключим, че целта на нашия живот не е да добруваме - а да добротворствуваме.

     Добруването ще дойде като последна фаза, като епилог на добротворството.

     Разбира се, тоя епилог се намира в края на земното човешко поприще.

Публикувано в  на: 19.01.2006.

Бр.22/януари 2006