ПОЕТИЧНА АНТОЛОГИЯ

Бр.13 /януари 2005


 

Иван Грозев

 

 

 

 

ЗОВ

 

                                 На Великите Учители Morya i Kut Humi

 

Държиш ти чашата и ме зовеш:

"Ела вкуси от Пламъка-причастие,

вкуси живот и ще умреш,

пиян от лудост, от свръхземно щастие...

 

Тогава ти ще светнеш във смъртта си

като запален ужас - слънце и комета,

и глетчерите на лазурните полета

ти ще обагриш със кръвта си.

 

Ела, ела,

превъзмогни плътта си мъртва -

ще се запалиш ти кат нова жъртва

и ще добиеш огнени крила!"

 

Словата ти са палящо дихание...

Уви, аз падам по очите си в праха:

вериги влача - свързан е духа...

А ти зовеш, зовеш - цял слънчево сияние...

 

КЪМ ХРАМА

 

Той чака ни - Първосвещеникът - във храма,

в одежди светли и с причастие в ръка...

Блести кат слънце чашата, но няма

причастници - във храм не стъпва им крака.

 

Зареяни по дебри и усои -

те като зверове се лутат из света;

а други още спят в богати си покои -

над техний одър още бди нощта.

 

Едни са тръгнали от глухи полунощи,

със мечове на силни си бедра;

подзеха братски спор, като тръгнаха още -

в бой кървав свари ги въздивена зора.

 

И други богомолци налетяха -

брат причащава се на брат с кръвта...

А тамо - глуха е приведената стряха

на тихий Храм на Любовта.

 

 

 

 

АЗ ЕСМ

 

Аз - Слънце - се възмогнах над снега

планински и изпълних всички бездни

със блясък и съзвучия съзвездни -

убих вампирокрилата тъга.

 

И моят огнен лик не ще залезне,

за верните ще светя и в нощта:

Аз съм живот - победа над смъртта,

Аз хвърлям копия във всички бездни.

 

Пламтя, звуча - разпънат над Всемира,

Сърце на Всичко и пламтяща лира,

навсъде пръскам огън и лъчи.

 

Съграждам Аз Вселената изново,

Аз - Второ Битие, Аз - Огън-Слово,

хармония предвечна в мен звучи.

 

 

 

 

 

НА ВЕЛИКДЕН

 

Ти идваш и отваляш моя камък:

аз дълго спах мъртвешки сън - във гроба...

Не тъмен гроб - вековен, тежък замък,

и аз - заключен там, по зла прокоба!

 

Ти идваш, бляскащ в белоснежна роба,

и духваш като буря - гръм и пламък,

и в миг - безмълвье, като в глуходоба;

от трус се разлюлява кобний замък...

 

Аз ослепях... Не ти - Христос ме гледа

със поглед строг - на мълнии огнило;

Простира той ръка магнитна, бледа

и вдига ме от моя сън-мъртвило...

О Ад, къде е твоята победа?

Къде е, Смърт, отровното ти жило?

 

 

 

 

                                                                                                                      


Публикувано в  на: 15.01.2005, по текста в "Млада България. Антология на съвременната българска поезия 1905-1922. Под редакцията на Иван Радославов." София, Книгоиздателство "Хиперион", 1922.

Бр.13 /януари 2005