130 години от рождението на Николай Рьорих

Бр.10 /октомври 2004


Леонид  Андреев

ДЪРЖАВАТА НА РЬОРИХ

 

       Не можем да не се възхищаваме от Рьорих, покрай неговите скъпоценни платна не може да се мине без вълнение. Дори за профана, който вижда живописта смътно, като насън, и я приема дотолкова, доколкото тя възпроизвежда познатата действителност, картините на Рьорих са изпълнени със странно очарование; така свраката се възхищава от диаманта, даже и без да знае неговата голяма и особена ценност в очите на хората. Защото богатството на неговите багри е безпределно, а заедно с него е безпределна и щедростта - винаги неочаквана, винаги радваща очите и душата.

        Да видите картина на Рьорих - това винаги означава да видите нещо ново, нещо, което не сте виждали никога и никъде, дори при самия Рьорих. Има прекрасни художници, които винаги някого и нещо напомнят. Рьорих може да тапомня единствено онези очароващи и свещени сънища, които се присънват само на чистите юноши и старци и за миг сближават техните души на смъртни със света на неземните откровения. Така, дори без да познава Рьорих, а понякога и без да го обича, както профанът не обича всичко загадъчно и неразбираемо, тълпата покорно се скланя пред неговата светла красота.

        И затова пътят на Рьорих е път на славата. Лувърът и музеят на Сан-Франциско, Москва и вечният Рим вече станаха сигурни хранилища на неговите творчески откровения, и цяла Европа, толкова недоверчива към Изтока, вече отдаде отдаде своята дан на реклонение пред великия руски художник.

        Колумб откри Америка, още една част от същата тази позната земя, продължи вече начертаната линия - и до днес го славят за това. А какво да кажем за човека, който сред видимото открива невидимото и дарява на хората не продължение на стария, а съвсем нов, прекрасен свят!

        Цял един нов свят!

        Да, той съществува, този прекрасен свят, тази държава на Рьорих, на която той е единственият цар и повелител. Ненанесен на никакви карти, той е реален и съществува не по-малко от Орловската губерния или кралство Испания. И дотам може да се пътува, както хората пътуват в чужбина, и после дълго да се разказва за неговото богатство и особено за красотата му, за неговите хора, за неговите страхове, радости и страдания, за небесата, облаците и молитвите. Там има изгреви и залези, различни от нашите, но не по-малко прекрасни. Там има и живот, и смърт, светии и воини, мир и война - там има дори пожари с техните чудовищни отражения в  смутените облаци. Там има море и ладии… Не, това не е нашето море и това не са нашите ладии: такова мъдро и дълбоко море земната география не познава. И, унасяйки се, можем като смъртни да завидим на този рьорихов човек, който е седнал на високия бряг и вижда - вижда такъв прекрасен свят, мъдър, преобразен, примирен и прозрачно-светъл, издигнат до висотата на свръхчовешкия поглед.

        Онези, които търсят в чуждото своето и вечно се стремят да обяснят небесното със земното, като че ли се опитват да направят Рьорих по-разбираем, наричайки го художник на варяжката древност, поет на севера. Мисля, че това е погрешно - Рьорих не е слуга на земята - нито в нейното минало, нито в нейното настояще: той целият е в своя свят и не го напуска.

        Даже там, където художникът си поставя скромната цел да нарисува картини, изобразяващи земята, където платната му се наричат "Покоряването на Казан" или или  декори за норвежкия Пер Гинт, - даже и там той, "неземният властител", продължава да бъде творец на неземен свят: такава Казан Грозни никога не е покорявал, такава Норвегия не е виждал никой пътешественик. Но много е вероятно именно такава Казан и такава битка да е виждал страшният цар в сънищата си, много е вероятно точно тази Норвегия да е виждал в мечтите си поетът, фантазьорът и печалният неудачник Пер Гинт - Норвегия родна, най-прекрасна, любима. Тук като че ли се допират чудният свят на Рьорих и старата, позната земя - и това е защото всички хора, пред които се е открило свободното море на мечтата и съзерцанието, почти неизбежно достигат до Рьориховите "неземни" брегове. Но за това те трябва да обичат севера. Работата е там, че не нанесената на картите държава на Рьорих се намира също на север. И в този смисъл Рьорих е единственият поет на севера, единственият певец и тълкувател на неговата мистично-тайнствена душа, дълбока и мъдра като неговите черни скали, съзерцателна и нежна като бледата зеленина на северната пролет, безсънна и светла като неговите бели и блестящи нощи.

        И още нещо много важно може да се каже за света на Рьорих - това е свят на истината. Какво е името на тази истина аз не зная - а и кой знае името на истината? - но нейното присъствие неизменно вълнува и озарява мислите с особена, странна светлина. Като че ли тук художникът е снел от човека всичко привнесено, всичко излишно, пречещо и зло, прегърнал е него и земята с нежен любящ поглед - и се е замислил дълбоко. И се е замислил дълбоко, прозрявайки нещо… И ни се иска тишина - нито един звук, никакво шумолене да не нарушава тази дълбока човешка мисъл.

        Такава е държавата на Рьорих. Безплоден ще е всеки опит да се предаде с думи  нейното очарование и красота; онова, което е изразено чрез багри, не търпи съперничеството на словото и не се нуждае от него. Но, ако е уместна шега в един толкова сериозен въпрос, не би било зле да се изпрати в царството на Рьорих цяла брадата експедиция за изследване. Нека ходят и измерват, нека мислят и пресмятат, и нека после да напишат историята на тази нова земя и да я нанесат на картите на човешките откровения, където само молцина художници са създали и укрепили царствата си.

 

 


© Бойко Златев, превод. Публикувано в  на: 02.10.2004.

Бр.10 /октомври 2004